Компостът у дома: как да си направим собствена смес

Компостът е може би най-полезната вещ, която градинарят може да си направи сам. Той подобрява почвата, храни растенията и намалява отпадъците. Всичко това идва почти без разходи, стига да се знаят няколко основни правила.

Ще разгледаме какво може и какво не се слага в компоста, как се поддържа купчината и как се разбира, че е готова. Без измислени рецепти — само принципите, които правят компостирането успешно.

Защо си струва компостът

Компостът връща в почвата органичното вещество, което иначе се губи. Той подобрява структурата, задържа влагата и подхранва микроорганизмите. Затова е ценен и за тежката глинеста, и за леката песъчлива почва.

Освен това компостирането намалява количеството отпадъци, които изхвърляме. То превръща остатъците от градината и кухнята в нещо полезно. Това е прост начин да се работи в кръг, а не на еднократно.

Какво може да се слага

В компоста влизат растителни остатъци, обелки от плодове и зеленчуци, угарки от кафе и листа. Също и дребни клонки, окосена трева и угнило органично вещество. Всичко това се разгражда и се превръща в храна за почвата.

Важно е остатъците да са предимно здрави. Болните растения и плевелите със семена се избягват, защото могат да разпространят проблеми. Ако не сте сигурни за някой остатък, по-добре е да не го слагате.

Какво не се слага

Не се слагат месо, риба, млечни продукти и мазнини, защото привличат неприятности. Не се слагат и остатъци от болни растения или плевели със зрели семена. Тези неща не само че не помагат, а могат да навредят.

Също така не се използват изпражнения от домашни любимци. Те могат да носят патогени, които не са желани в градината. По-добре е да се придържате към растителни остатъци и към познати материали.

Баланс между зелено и кафяво

Ключът към добрия компост е балансът между зелени и кафяви материали. Зелените са свежи и влажни, а кафявите са сухи и богати на въглерод. Когато двата вида са в разумно съотношение, разграждането върви добре.

Ако има прекалено много зелено, купчината става лепкава и мирише. Ако има прекалено много кафяво, разграждането спира. Затова е добре материалите да се смесват, а не да се трупат на пластове от един вид.

Как се поддържа купчината

Купчината трябва да е влажна, но не прекалено суха и не прекалено мокра. Влагата е нужна за работата на микроорганизмите, но водата не бива да залива всичко. При нужда се добавя вода или сух материал и се разбърква.

Обръщането на купчината пуска въздух вътре и ускорява разграждането. То се прави от време на време, а не всеки ден. Така процесът върви по-бързо и без неприятна миризма.

Колко време узрява

Компостът узрява няколко месеца, а понякога и повече, в зависимост от материалите и времето. Топлото време ускорява процеса, а студеното го забавя. Затова не трябва да се очаква готов компост за седмици.

Търпението е част от компостирането. Купчината работи сама, ако условията са добри, и не иска постоянно внимание. Може да се залага нова купчина, докато старата узрява.

Как се разбира, че е готов

Готовият компост е тъмен, рохкав и мирише на пръст, а не на гнило. В него вече не се разпознават отделните материали. Той не топли и не привлича мухи, което е знак, че процесът е приключил.

Ако все още се разпознават остатъци и купчината е топла, компостът не е готов. Тогава се оставя да узрее още. Бързането с използването на незрял компост може да навреди на растенията.

Чести грешки

Най-честата грешка е прекалено много зелено и мокро, което води до миризма. Друга е слагане на забранени материали като месо и млечни продукти. Трета е оставянето на купчината напълно суха.

Понякога хората слагат болни растения и после се чудят защо болестите се връщат. Всяка от тези грешки се поправя лесно, ако се знае принципът. Компостирането е просто, стига да се спазват правилата.

Къде да поставим купчината

Мястото за купчината е важно за успеха. Добре е да е на сянка през най-горещата част на деня, за да не изсъхва прекалено. Също така да е достъпно, за да може да се добавя материал и да се обръща без усилие.

Купчината не трябва да е на видно място, но и не прекалено далеч. Ако е неудобна, човек спира да я поддържа. Ако е на сянка и близо до градината, тя работи по-добре и се използва по-често.

Добре е да е защитена от силни ветрове, които изсушават материалите. При нужда се покрива леко, за да се пази влагата. Тези дребни настройки правят компостирането по-лесно.

Първи стъпки за начинаещ

Ако никога не си правил компост, започни с малка купчина. Малката купчина се обръща по-лесно и узрява по-бързо. Освен това е по-лесно да се поддържа балансът в нея.

Събирай растителните остатъци от кухнята и градината и ги смесвай. Не се притеснявай от първите грешки — с опита балансът се налучква. Компостирането е процес, който учи сам.

• Слагайте растителни остатъци и кухненски обелки.
• Избягвайте месо, млечни продукти и болни растения.
• Поддържайте баланс между зелено и кафяво.
• Дръжте купчината влажна и я обръщайте от време на време.
• Използвайте компоста, след като узрее напълно.

Компостът е най-добрата инвестиция на градинаря — почти без пари и с голяма полза. Който отдели място за купчина и спазва няколко правила, с години има собствена храна за почвата. Търпението тук се превръща в плодородие.